Автори: проф. д-р Кина Вачкова, проф. д.ф.н. Ивелина Савова, проф. д-р Надка Николова

Катедрата по български език (КБЕ) е сред основополагащите катедри на Шуменския университет. Съществува от есента на 1971 г., първоначално в рамките на общата Катедра по българска филология към Филологическия факултет. Пръв неин ръководител е доцент (по-късно професор) Петър Минков Пашов – един от най-авторитетните български езиковеди и заслужил деятел на българското образование (1931-2009). През първата учебна година (1971-1972) членове на тази катедра на основен трудов договор са доц. Петър Пашов, гл. ас. (по-късно проф.) Кина Вачкова, ас. (по-късно доц.) Мария Тихова, а от втория семестър и доц. (по-късно проф.) Борис Симеонов. Като съвместители са привлечени доц. (по-късно проф.) Надежда Драгова и доц. (по-късно проф.) Донка Петканова. Тази катедра обединява езиковеди, литератори, специалисти по методика на езика и литературата.

Катедрата по българска филология в началото на 1972 г. От ляво на дясно: доц. П. Пашов, ас. М. Тихова, доц. Д. Петканова, доц. Н. Драгова, гл. ас. К. Вачкова, доц. Б. Симеонов

Оттогава започва формирането на състава на КБЕ. Една от многобройните важни задачи на проф. П. Пашов, който е същевременно и първият заместник-ректор по учебната дейност от екипа на ректора проф. Ал. Витанов, е да се изработят учебни планове и да се осигури преподаването с необходимите специалисти. Учебните планове се разработват по подобие на учебните планове на Софийския университет. Проф. Пашов привлича учени от СУ, от БАН, от ВТУ за лекциите и провежда конкурси, с които постепенно се осигуряват млади и перспективни асистенти за всички области на Българската филология, в частност за българския език. През следващата година постъпва на работа доц. Стайко Кабасанов, който заедно с проф. Борис Симеонов помага на проф. Пашов да бъдат назначени за асистенти млади колеги, възпитаници на СУ и на ВТУ – Елена Иванова, Добрина Даскалова, Александър Александров, Величка Йорданова. Благодарение на дарбата на проф. Пашов да убеждава, студентите от първите випуски слушат лекции при цвета на българската лингвистична наука, а младите асистенти се школуват при тях. Под ръководството на опитните и изявени учени и университетски преподаватели като професорите Л. Андрейчин, П. Пашов, Хр. Първев, Ел. Георгиева, Ив. Добрев, Ст. Брезински, Б. Симеонов, М. Москов, Ж. Бояджиев, на доцентите Д. Тилков, Ст. Кабасанов, А. Лазарова и др. всички асистенти работят над докторантури. Също така биват изпратени на специализации в СУ и в чуждестранни университети, което дава възможност не след дълго да се осъществи поредица от успешни защити на докторски (тогава кандидатски) дисертации. Аналогична е картината и в литературното, и в методическото направление. Не бива да се подминава и приносът на първите декани на Филологическия факултет доц. Лозан Ницолов и проф. Б. Симеонов, които сериозно допълват екипа от първостроители на ШУ и на филологическото направление в него. Този период е белязан с първите научни конференции, с първите издания на ШУ (неговия годишник, неговия вестник и пр.), с развитието на университетската библиотека и пр., на които пръв редактор и ръководител е проф. Пашов, а членовете на КБЕ активно го подпомагат, като същевременно се и учат.

В продължение на 6 години постепенно се създават условия за разделянето на общата Катедра по българска филология на 3 специализирани катедри. С решение на Академическия съвет от 15.12.1976 г. тя е разделена, считано от 01.01.1977 г., на 3 катедри: Катедра по български език (с ръков. проф. П. Пашов), Катедра по литература (с ръков. проф. Симеон Русакиев) и Катедра по методика на българския език и литература (с ръков. доц. Стайко Кабасанов). Така от 1977 г. Катедрата по български език се обособява като самостоятелно звено.

Вторият важен етап от историята на Катедрата по български език е свързан с оттеглянето след 6 години тежка, многостранна, но много успешна основополагаща дейност на проф. Пашов, който привлече за свой заместник друг не по-малко талантлив учен, университетски преподавател и администратор – доц. д-р (днес чл.-кор., проф.) Тодор Бояджиев. Той е ръководител на КБЕ близо 10 години (септември 1977 – декември 1986). Същевременно проф. Бояджиев е зам.-ректор, а от 01.07. 1983 до 01.12.1986 г. ректор на ШУ. Динамичният период на неговата дейност в КБЕ е белязан с нейното доокомплектоване. Тогава постъпват асистентите Ивелина Савова, Димитър Дунков, Елка Добрева, Красимира Колева, Снежана Пенчева. С назначаването на Ив. Савова, днес вече проф. д.ф.н., през 1977 г. се слага началото на привличането на работа в КБЕ на редица нейни способни възпитаници, обикновено забелязвани и насочвани към научна дейност още по време на следването си чрез кръжоци, експедиции, курсови и дипломни разработки, участие в организираните тогава национални олимпиади и пр. По-късно спечелват конкурси Надка Николова (днес професор д-р), Мариана Стефанова (днес професор д-р), Димитър Попов (днес професор д-р), Велка Попова (днес професор д-р), Тодорка Генчева, Снежана Великова (днес доцент д-р), Николай Николов (днес д-р), гл. ас. Румяна Русинова, ас. Ив. Баталов, ас. Мара Стойнева, ас. Силвия Златанова. Времето, когато проф. Бояджиев е ръководител на КБЕ, е белязано с поредица от успешни защити на докторски (тогава кандидатски) дисертации и първите хабилитации на местни преподаватели. Последователно много от тях са изпращани на специализации и на лекторати в чуждестранни университети, което е сериозна школа за тях.

По предложение на КБЕ, в знак на благодарност за цялостния им принос в изграждането на Шуменския университет и по повод на тeхните 70-годишнини, на проф. Петър Пашов и чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев през 2001 г. бяха присъдени високите звания почетен доктор на Шуменския университет и прочетен гражданин на Шумен.

Първите ръководители на Катедрата по български език проф. Петър Пашов и чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, почетни доктори на Шуменския университет и почетни граждани на Шумен

В памет на починалите първостроители на КБЕ аудитория 219 в централния корпус на Университета бе именувана „Проф. Петър Пашов” (2010 г.), а на кабинета по ономастика 502 бе дадено името „Проф. Борис Симеонов” (2017 г.).

Разширяват се връзките на КБЕ с останалите катедри по български език в страната от Софийския, Великотърновския, Пловдивския и Благоевградския университет, а също и с Института за български език при БАН. С привличането към ШУ на Института за усъвършенстване на учители – Варна (днес Департамент за информация, квалификация и продължаващо образование на ШУ) през 1984 г., а през 1987 г. на Института за подготовка на начални учители – Шумен (днес Педагогически факултет на ШУ) и на Института за подготовка на детски и начални учители – Добрич (сега Колеж – Добрич) едни от първите преподаватели, които водят занятия там, са от КБЕ. Укрепва научното звено „Преславска книжовна школа“ (основано през 1977 г.), в което успешно работят езиковеди като доц. д-р М. Тихова, гл. ас. д-р Н. Николов, гл. ас. Ел. Иванова, гл. ас. Сн. Пенчева, гл. ас. д-р А. Маринова и др. КБЕ става организатор и съорганизатор на поредица от запомнящи се международни и национални научни конференции, в които участват сериозни учени от страната и чужбина. Така Катедрата все повече укрепва, придобива известност и авторитет сред академичните среди в страната и в чужбина.

Проф. Т. Бояджиев оставя след себе си Катедрата по български език напълно способна на самостоятелно функциониране, без да разчита на външна помощ в администрацията, в преподаването, в научните изследвания. Това, разбира се, съвсем не изключва нормалния междууниверситетски и вътрешноуниверситетски обмен, който е крайно необходим и много полезен и който продължава и до днес. След проф. Бояджиев ръководители на Катедрата за различни периоди са местни преподаватели – проф. д-р К. Вачкова, проф. д-р Д. Даскалова, д-р В. Йорданова, проф. д.ф.н. Ив. Савова, проф. д-р Н. Николова. По-нови попълнения на КБЕ стават гл. ас. д-р Албена Баева, гл. ас. д-р Анета Маринова, а сред най-новите членове са гл. ас. д-р Камелия Иванова и ас. Станислава Теофилова. По примера на своите първоучители нейни членове участват в ръководствата на Факултета и на Университета. Така декани са били доц. д-р Ал. Александров, проф. д-р К. Вачкова, проф. д.ф.н. Е. Добрева, проф. д-р Д. Даскалова, проф. д.ф.н. Ив. Савова; зам.-ректори – проф. д.ф.н. Е. Добрева, проф. д-р К. Вачкова, проф. д-р Д. Даскалова. Проф. д-р Д. Даскалова е била и председател на Контролния съвет на ШУ, проф. д-р М. Стефанова – директор на Центъра за езикова подготовка на чуждестранни граждани, проф. д.ф.н. Е. Добрева и проф. д-р К. Вачкова – председатели на Общото събрание на ШУ, а проф. д.ф.н. Ив. Савова – председател на Общото събрание на ФХН.

Членове на Катедрата подпомагат развитието и дейността на други структурни звена на ШУ. Доц. д-р М. Тихова е дългогодишен директор на Научния център „Преславска книжовна школа“, проф. д.ф.н. Е. Добрева и доц. д-р Сн. Великова са сред основателите на Катедрата по журналистика, проф. д-р Д. Даскалова е била ръководител на катедра в Колежа на ШУ в Добрич. КБЕ дава от своите възпитаници кадри на други университети и научни структури: например Д. Дунков първо е преподавател в ШУ, по-късно в Пловдивския университет, а после – преподавател в Залцбургския университет, Йовка Тишева е професор в СУ, Зейнеп Зефер е професор в Анкарския университет, Мариана Парзулова е професор в Бургаския университет, Петранка Трендафилова – доцент в Русенския университет и пр.

Една от основните задачи, които си поставят още първите ръководители на КБЕ в ШУ, е да установят международни контакти, които да дадат възможност за специализация на преподавателите в авторитетни чуждестранни университети. Така първите преподавателки от Катедрата К. Вачкова и М. Тихова специализират през 1973 г. в Санкт-Петербургския университет. Постепенно всички нейни членове се школуват под различни форми в чужбина (докторантури, специализации и езикови курсове) – проф. д.ф.н. Ив. Савова в Братиславския и в Йенския университет, проф. д-р Д. Даскалова – в Санкт-Петербургския университет и в университета в Любляна, проф. д-р Н. Николова – в университетите в Бърно и Прага, проф. д-р М. Стефанова – в Университета в Бърно, проф. д-р Д. Попов – в Института по славянознание и балканистика на Руската академия на науките в Москва.

Не закъсняват и поканите за изнасяне на лекции в чуждестранни университети, за научни проекти с участие на чуждестранни колеги, за участие на членове на КБЕ в авторитетни международни научни организации. Например проф. д-р К. Вачкова и проф. д-р Н. Николова са представители за България в Комисията за славянски книжовни езици към Международния комитет на славистите, а проф. д-р К. Вачкова е и неин председател от 2008 г. до 2013 г.; проф. д-р Д. Попов е член на Комисията по фонетика и фонология, както и на Комисията по медиалингвистика към Международния комитет на славистите, а гл. ас. д-р Красимира Колева на Комисията по ономастика.

КБЕ подпомага основаването и развитието на българистични специалности в чужбина: в Измаилския педагогически институт в Украйна (като гост-преподаватели там четат лекции доц. д-р Ал. Александров, проф. д.ф.н. Ив. Савова и проф. д-р К. Вачкова), в Тараклийския университет в Молдова (като пръв български лектор там работи доц. д-р Ал. Александров). КБЕ основа и поддържа лектората по български език в Прешовския университет в Словакия, в който нейните членове проф. д-р Н. Николова, гл. ас. д-р Н. Николов и проф. д-р Д. Даскалова работят последователно като лектори.

Преподавателите от Катедрата са желани лектори в различни чуждестранни университети. Така доц. д-р М. Тихова е била лектор в Люблинския университет в Полша, доц. д-р Ал. Александров в Будапещенския университет, проф. д-р К. Вачкова в Карловия университет в Прага, проф. д-р Д. Попов във Виенския и в Болонския университет, проф. д-р Д. Даскалова във Варшавския и в Прешовския, проф. д-р Н. Николова в Прешовския и в Алмаатинския в Казахстан, проф. д-р М. Стефанова в университетите в Дебрецен и Минск, гл. ас. д-р Н. Николов в Прешовския университет, гл. ас. Кр. Колева – в университета в Мелитопол в Украйна. Гост-професори в университетите във Фрайбург, Залцбург, Мюнхен, Болоня, Прага, Будапеща, Познан, Торун, Сегед, Солун, Букурещ, Анкара и другаде са били всички хабилитирани преподаватели от Катедрата.

От друга страна, Шуменският университет привлича чуждестранни учени за участие в десетки авторитетни международни конференции, на които Катедрата по български език е домакин, организатор, съорганизатор. Такива са например Международният симпозиум „Преславска книжовна школа” (1974), Първата международна конференция по българистика (1979), Международният симпозиум за Супрасълския сборник (1981) и цяла поредица от медиевиастични конференции, организирани от Научния център „Преславска книжовна школа” в сътрудничество с КБЕ, симпозиумите „Бог и цар в българската история” (1992), „Чехи в България и Българи в Чехия” (1995), юбилейни конференции по случай годишнини на ШУ и т.н. Ежегодно членовете на Катедрата участват и в традиционните Епископ-Константиновите четения на Факултета за хуманитарни науки. През последните години авторитетни чуждестранни учени участваха в такива форуми на Катедрата като двете проведени в ШУ конференции „Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти” (2004) и „Власт и кодификация” (2010), съпровождащи заседания на Международната комисия за славянски книжовни езици; Международната конференция „Когнитивно моделиране в лингвистиката” (2005), Международната конференция „Велика Моравия – Велики Преслав”, посветена на 1120 години от идването на учениците на Кирил и Методий в България (2006), Международния симпозиум „Българският Златен век“ (2012), Четвъртия международен конгрес по ранна превенция на деца с езикови отклонения (2014), Международната конференция „Limes Slavicus. Славянството – граници на общността“ (2015) и др.

Едно от изданията на Катедрата по български език – юбилейната поредица „Отговорността пред езика”

През септември 2007 г. тържествено бе отбелязана 30-годишнината на Катедрата по български език с юбилейната конференция „Отговорността пред езика”, в която участваха колеги от езиковедските катедри на Софийския, Пловдивския, Великотърновския и Благоевградския университет, от Института по български език при БАН, от други български и чуждестранни университети. На 30-годишнината на Катедрата по български език беше посветен филм, спонсориран от Отдел „Култура” при Община Шумен и изработен като магистърски проект на студентката Здравка Русева с ръководител проф. д.ф.н. Ив. Савова.

Официалното честване на 30-годишнината на Катедрата по български език, състояло се на 11 септември 2007 г. (на снимката: чл.-кор. проф. д-р Т. Бояджиев, проф. дфн Ив. Савова, проф. д-р К. Вачкова Вачкова – тогава ръководител на КБЕ)

Участници в честването на 30-годишнината на Катедрата по български език

Чуждестранни учени участват в научни проекти на Катедрата (напр. проф. д.ф.н. Хана Гладкова от Карловия униреситет), а нейни преподаватели в проекти на чуждестранни университети (напр. проф. д-р Попов и проф. д-р В. Попова в проекти на Центъра по общо езикознание, типология и изследване на универсалиите в Берлин, проф. д-р Д. Даскалова в проект на Прешовския университет в Словакия). Подготвяни от Катедрата магистри и докторанти чрез международни програми за студентска мобилност специализират по няколко месеца в чужбина, например Ивайло Иванов в Холандия, Надежда Иванова и Албена Антова в Карловия университет в Прага и др.

По покана на КБЕ в ШУ са гостували през годините множество авторитетни учени като акад. Владимир Георгиев, проф. Григорий Куприянович Венедиктов, проф. Юрий Сергеевич Маслов и др. В организирания от Катедрата семинар за преподаватели и студенти „Новости в европейската лингвистика” са участвали такива известни чуждестранни учени като проф. Карл Гутшмит (Германия), проф. Владимир Вавржинек (Чехия), проф. Ирина Седакова (Русия), проф. Имре Тот (Унгария), проф. Хана Гладкова (Чехия ), проф. Рони Александър (САЩ), проф. Ян Рихлик (Чехия), проф. Юлия Дудашова (Словакия), доц. Палаш Габор (Унгария), ст.н.с. Албена Рангелова (Чехия) и др.

Силни и трайни са връзките на Катедрата с Института по славистика на Карловия университет и с Чешката академия на науките, с Прешовския университет – Словакия, с редица полски, унгарски, немски, руски и др. университети. Осъществяват се по двустранни договори, както и по програмите „Сократ“, „Еразъм“ и „Еразъм+“. Може да се каже, че международните връзки на Катедрата по български език са трайни и разширяващи се, че тя се ползва с международна известност, че е предпочитан партньор в международни научни контакти и начинания.

Катедрата развива през годините мощна събираческа дейност. Тя има богат ономастичен архив, набиран от 1971 г. насам по инициатива и под ръководството на проф. Б. Симеонов и гл. ас. Ел. Иванова. Притежава също впечатляващ диалектоложки архив, събиран и обработван под ръководството на гл. ас. д-р Кр. Колева; архив по българска разговорна реч, събиран под ръководството на проф. д.ф.н. Е. Добрева и проф. д.ф.н. Ив. Савова; български корпус по детска реч, събиран под ръководството на проф. д-р В. Попова. Катедрата разполага и с добре комплектована езиковедска библиотека с периодика, справочна литература, монографии, учебници и пр., основана и поддържана от гл. ас. д-р Кр. Колева. Библиотеката, помещаваща се в каб. 201 в централния корпус на Университета, предоставя книги и архивни материали на изследователи, докторанти и студенти. Към Катедрата функционира и Лаборатория по приложна лингвистика (ръководител проф. д-р Д. Попов), подпомагаща изследванията в областта на анализа на комуникацията, психолингвистиката, езика на медиите и пр.

Днес КБЕ води занятия в 15 бакалавърски специалности в различни факултети и в Колежа на ШУ в Добрич, обучава магистри, ръководи докторанти. При проведените през 2007 г. и 2014 г. програмни акредитации осигуряваните от КБЕ специалности от филологическото направление са акредитирани от НАОА с най-висока оценка, с най-дълъг срок на валидност и с право да обучават в трите степени на висшето образование – бакалавър, магистър и доктор.

Отделно следва да се изтъкне извънаудиторната работа със студенти – ръководството на студентски проблемни групи, експедиции, практики и публикации, на студентски олимпиади по Съвременен български език и по Езикова култура. В това отношение заслуги имат много колеги. Гл. ас. д-р Кр. Колева сформира студентска секция към Дружеството на краеведите (2008 г.) и оттогава всяка година се организират съвместно с Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ студентски краеведски и ономастични четения. Впоследствие в тази дейност се включи и гл. ас. д-р Анета Маринова. Повечето колеги подготвят студенти и докторанти за участие с доклади в ежегодните Епископ-Константинови четения на ФХН, в конференции за студенти и докторанти на нашия и на други университети. Всички ръководители на студентски дипломни работи помагат на дипломантите да подготвят публикации върху дипломните си тези, които (публикации) се оповестяват в електронното издание на ФХН „Литермедия“. Преподаватели от Катедрата организират студентски експедиции по различни теми в страната и дори извън границите на България. Заслужава специално да отбележат диалектоложката експедиция в бесарабския регион в Украйна (1992 г.), комплексните експедиции в Западните покрайнини (Босилеградско) в Сърбия през 2008 г. и в областта Гора в Косово през 2009 г.

Специално място в учебната дейност на Катедрата заема обучението на докторанти. Само за последните 10 години израснаха научно Анета Маринова, Мария Пройкова, Надежда Иванова, Иво Братанов, Камелия Иванова, Аксения Тодорова, Станислава Теофилова, Деян Герговски, Цветослава Герговска, Стефка Александрова, Ани Ангелова, Здравка Русева, Гергана Георгиева, Жанета Андреева и др., голяма част от които вече защитиха своите докторски трудове.

Катедрата развива сериозна научна и издателска дейност. Сред езиковедската общност се говори за шуменска школа в областта на медиевистиката, на текстолингвистиката, на теорията и историята на книжовните езици, на детската реч и лингвистичната персонология. Нейни членове са автори на десетки учебници и учебни помагала, монографии, сборници, речници, търсени от студентите и от научните среди у нас и в чужбина. КБЕ развива също и активна дейност за разпространение на знанията за езика и повишаване на езиковата култура на широки обществени групи чрез езикови бележки в национални и регионални медии (например поредицата “Език свещен на моите деди” във в. „Шуменска заря“ и по Радио Шумен през 2007, радиопоредицата „Актуални езикови въпроси” през 2017 и 2018 г.).

За приноси в областта на науката и висшето образование нейни членове, докторанти и дипломанти са носители на различни награди и печелят призови места на авторитетни форуми. От 1985 г. с дарение от семейството е учредена награда на името на нашата колега доц. д-р Аксела Лазарова за постижения в учебната и научноизследователската дейност на студенти в езиковедското направление. Някои нейни носители сега са преподаватели в КБЕ и други научни центрове. През 2007 г. Катедрата по български език бе удостоена с колективната награда на Шумен за принос в науката и висшето образование. През 2016 г. Катедрата (съвместно с катедрите, произлезли от първоначалната катедра „Българска филология“) получи почетен плакет на ШУ за принос за развитието на Университета, а през 2018 г. – почетна грамота от Мелитополския университет в Украйна. Носители на Наградата на Шумен за принос в развитието на висшето образование и науката са проф. д-р К. Вачкова (2009 г.) и проф. д-р Н. Николова (2016 г.), а дипломантката на КБЕ Радостина Иванова – на Наградата на Шумен за студент на годината в хуманитарната област (2009 г.). През 2011 г. по случай 40-годишния юбилей на ШУ проф. д-р К. Вачкова бе удостоена със званието почетен професор на ШУ. Преподаватели от Катедрата с принос в развитието на българистиката в Словакия бяха удостоени с почетни плакети на Прешовския университет (2016 г.). През същата година по случай 100-годишнината на българския лекторат в Прага проф. д-р К. Вачкова получи Сребърен медал от Карловия университет за принос в изследването и развитието на чешко-българските културни и научни връзки. През 2017 г. проф. д-р Димитър Попов получи награда от Института за експериментална фонетика и патология на говора и Центъра за развитие на жизнените дейности в Белград. Други награди на членове на Катедрата са представени в сайта на КБЕ. Множество отличия от научни форуми са донесли през годините студенти и докторанти, ръководени от членове на Катедрата. Такива са например Мартин Маринов, Ехлиман Зекрие, Албена Антова, Мария Пройкова, Надежда Иванова и мн.др.

Когато се говори за историята на КБЕ, следва да се спомене и приносът за успешното ѝ развитие и функциониране през годините на филолог-специалистките Ганка Иванова, Надка Николова, Иванка Иванова, Петранка Лечева, Боряна Николова, Даня Герасимова, Йорданка Москова, Светла Енчева, Бонка Василева, Стефка Александрова, Красимира Чепишева, Ани Ангелова.

Наградата на Шумен, присъдена на 24 май 2007 г. на Катедрата по български език от Общинския съвет – Шумен, за принос във висшето образование и науката

КБЕ развива и забележима експертна дейност на регионално, национално и международно ниво. Представители на Катедрата вземат пряко участие в провеждането на държавните зрелостни изпити по български език и литература (като съставители и оценители на задачи и като проверители). Участват също в образователна дейност извън Факултета и Университета – в ежегодната работа с чуждестранни специализанти на ДИКПО – Варна, в дистанционно обучение по български език на чуждестранни студенти, в педагогически специализации на учители и пр. Преподаватели от КБЕ често са канени за членове на научни журита в други университети и в ИБЕ при БАН. Поддържат се активни връзки с медии, с държавни, общински и обществени структури – наши представители са в състава на експертни комисии към Община – Шумен, участници в научни и граждански дружества (Съюз на учените, Славянско дружество, Краеведско дружество и пр.), членове на настоятелства и фондации.

Най-голяма гордост за членовете на Катедрата по български език са нейните възпитаници. От основаването на Катедрата в ШУ са се дипломирали близо 6000 млади филолози българисти, както и множество студенти от други специалности в бакалавърска и магистърска степен, в които се изучава съвременен български език и езикова култура. Образованите млади хора – студенти и докторанти, които принадлежат към академичната общност на Шуменския университет, се реализират успешно в много широк кръг от професии – учители, журналисти, държавни служители, учени, политици, дипломати и др. Те са строители на съвременна и на бъдеща България. Както на тях, така и на днешните си и на бъдещите си студенти преподавателите от Катедрата по български език предават и ще продължат да предават не само широки и задълбочени знания, но и истинска любов към българския език и висока отговорност към него.

Членове на Катедрата по български език през учебната 2007-2008 г.: (на първия ред отляво надясно) доц. д-р Д. Даскалова, доц. д-р Ал. Александров, проф. д-р Кина Вачкова, доц. д-р Д. Попов, проф. д.ф.н. Ив. Савова (ръководител на КБЕ), гл. ас. А. Маринова; (на втория ред отляво надясно) доц. д-р М. Тихова, сп. фил. Св. Енчева, гл. ас. Кр. Колева, преп. Л. Дублева, доц. д-р В. Попова, гл. ас. д-р В. Йорданова, гл. ас. Р. Русинова, гл. ас. д-р Н. Николов

Може уверено да се твърди, че членовете на Катедрата са разпознаваеми в Шумен и сред научната общност в страната и в чужбина, допринасят с учебната, научната и обществената си дейност за добрия престиж на Шуменския университет.

СПИСЪК НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ, РАБОТИЛИ В КАТЕДРАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРЕЗ ПЕРИОДА 1971-2018 г.

ЕЗИКОВЕДИ ОТ ДРУГИ УНИВЕРСИТЕТИ И ОТ БАН, ПРЕПОДАВАЛИ В СПЕЦИАЛНОСТИТЕ КЪМ КАТЕДРАТА
проф. Любомир Андрейчин	доц. Стайко Кабасанов
проф. Петър Пашов	доц. Петър Илчев
проф. Тодор Бояджиев	доц. Аксела Лазарова
проф. Христо Първев	доц. Боян Николаев
проф. Борис Симеонов	доц. Искра Ликоманова
проф. Моско Москов	доц. Валентин Гешев
проф. Живко Бояджиев	ст.н.с. Елена Георгиева
проф. Иван Добрев	ст.н.с. Методи Лилов
проф. Стефан Брезински	ст.н.с. Димитър Тилков
проф. Иван Буюклиев	ст.н.с. Веса Кювлиева
проф. Иванка Гугуланова	ст.н.с. Елена Коцева
проф. Михаил Виденов	ст.н.с. Васил Василев
проф. Венче Попова	ст.н.с. Ангел Пачев
проф. Ангел Давидов	н.с. Даниела Дечева
проф. Русин Русинов	Гл. ас. Ценка Давидкова
проф. Христина Станева	гл. ас. Пепа Лунгарова
проф. Людвиг Селимски
проф. Ценка Иванова
проф. Иван Недев
МЕСТНИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ
проф. Кина Вачкова	гл. ас. д-р Николай Николов
проф. Ивелина Савова	гл. ас. д-р Албена Баева
проф. Димитър Дунков	гл. ас. д-р Анета Маринова
проф. Елка Добрева	гл. ас. д-р Красимира Колева
проф. Добрина Даскалова	гл. ас. д-р Камелия Иванова
проф. Марияна Стефанова	гл. ас. Елена Иванова
проф. Надка Николова	гл. ас. Тодорка Генчева
проф. Димитър Попов	гл. ас. Снежана Пенчева
проф. Велка Попова	гл. ас. Румяна Русинова
доц. Мария Тихова	ст. ас. Мара Стойнева
доц. Александър Александров	ас. Иван Баталов
доц. Снежана Великова	ас. Силвия Златанова
гл. ас. д-р Величка Йорданова	ас. Станислава Теофилова